Алеко, така далече в миналото и така близо днес.
Равносметка или примирение, жажда за промяна или разрушение?!
Човешката душа, създадена от бога или дявола, търсеща нови хоризонти и светове или потънала в блатото на своето безразличие и оцеляване.
Дали днес ще търсим своята „Ниагара“, дали ще занемеем пред великите картини на природните красоти или ще се потупваме самодоволно по пояса, скрили в него мускалите на своето благополучие.
Алеко, какво ни каза ти?
И как ние те разбрахме?
Въпросите са много, а отговорите неясни .
Но ние сме Алековци и се опитваме да докоснем мислите ти, да разчетем посланията ти.
Байганьовщината в борба с човещината и хуманността, кое ще надделее?
Солунската митница или душевната чистота, борбата между личното забогатяване и разума в името на Свята България?
Тъжна е нашата равносметка, изгубихме се по пътя в преоткриване на твоите послания, смешно и жалко днес се лутаме в търсене на твоите идеали!
В това лутане кое преоткрихме – Бай Ганьо или святото слово на Алеко?
Но ние сме Алековци и ще търсим, ще горим в огъня на идеала, ще вярваме и ще обичаме по алековски!
Ние сме Алековци! Наследили сме вечната му вяра в доброто и красивото у човека. И ние като Алеко избираме за наш идеал „Свобода, честност, любов“!
Като него обичаме родината си, пътешествията, докосването до далечното, непознатото, но и ние като него искаме да останем тук, да живеем в България.
Алеко ни учи на непримиримост срещу всяка низост и подлост в обществото, учи ни да издигаме в идеал честността и човешкото достойнство.
Алеко ни учи да бъдем ХОРА и ние ще бъдем негови достойни наследници!
Защото сме АЛЕКОВЦИ!!!
Литературен клуб „АЛЕКО“, Ева Ивайлова Георгиева VII в клас
X ОУ „Алеко Константинов“ гр. Перник